Из книгата “АЛМА – ЛЮБОВТА НА КАН ЮВИГИ ТЕЛЕРИГ”

За книгата от авторката: “ Алма- любовта на кан ювиги Телериг” - една красива любовна история, преживяна в двореца на кан ювиги Телериг. Една любовна история, чрез която читателят се докосва до величието на младия кан Телериг - силният владетел и мъдрият дипломат. Разкриват се всеобхватните познания на древните българи в областта на астрономията и строежа на вселената, физиката и математиката, градоустройството и строителството – редица доказателства, че предците ни са носители на древна цивилизция.

ИЗ КНИГАТА:

“ Ичигу боилът Окуин посрещаше слънцето. Заставаше срещу изгрева, отваряше широко очите си направо към светлината. Той дълбоко вярваше, че златните струи минават през отворените му зеници, влизат в тялото му и го пречистват. Телериг беше научил това от баща си, а той - от своя баща. Слънцето прогонваше всички блести в човека , измиваше черната кръв в жилите му и го изпълваше с онази сила, която даваше сока на дърветата от земята.
.....
“ Ето я. На младия мъж му се стори, че почувства присъствието на момичето, преди още да го е видял. Алма го беше изпреварила в утринната си разходка. Белият жребец, на кото яздеше баща й при пристигането им от Варна, пасеше до нея. Тя беше седнала върху сухото голямо дърво, съборено от гръм, буря или кой знае от какво.Върху грапавата гора на поваления великан красотата на слабата висока девойка беше още по-зашеметяваща. Дългата й шия, хубавите й ръце , източените й крака се открояваха.
- Знаех , че ще дойдеш – заговори първа тя.
- Да не си магьосница ? – канът едва скриваше радостта си , че я вижда.
- Може и да съм - раждащият се ден беше превърнал хубавото момиче в смела жена. Бузите й почервеняха. Очите й , кафяви като земята, със златисти отблясъци, гледаха кана прави в лицето.
- Тогава ме омагьосай! – Телериг почувства , че оранжевите кръгове замъгляват главата му и нещо прерязва хълбоците му. Мъжката му сила се надигаше.”..........
“Тогава чуха как някой се движи в гората. Конете яростно зацвилиха и опънаха юздите. Канът се спусна , за да ги укроти, но те продължаваха да се теглят. Конят на Алма се изправи на задните си крака, готов да се отскубне. В гората някой ходеше, краката му чупеха съчките и разбутваха шумата. Алма в ужас се хвърли в прегръдките на Телериг.
- Пусни ме – заповяда й той.- Дръж коня си! - Канът се освободи от момичето и вдигна колана с ножницата си.
   В този миг видяха мечката. Беше голяма и кафява. Вървеше бавно между храстите. Нито конете, нито хората й направиха впечатлените. Както се появи , така се отдалечи между дърветата. Алма и Телериг избухнаха в смях. Не беше ли това най-хубавата пролет в живота им?
   Същия ден боритарканът Киригир, боилът Баян и колобър боилът Сирно с придружаващите ги десетина конни тиуни се завърнаха в Плиска. Предложението за мир на кан Телериг Византиецът беше приел с видимо удоволствие. Явно се беше уплашил от развоя на събитията и кой знае от какво друго още.”