Откъси - поезия:

Из стихотворението: “Рупите”

Тихо е, защото няма нищо
по–съвършенно от самите нас,
седим пред тази планина, разнищени
без дъх, без име и без глас.

Земята вдига своята гръд нагоре
и пие сок от кроткото небе.
Съдбата тук събира всички хора,
пред този дом, от вечността роден.

Из стихотворението:” Гробът на Яне”
На Яне Сандански

“ Облаците извират
от мълчаливата поляна.
По-високо от Пирин
е само гробът на Яне”

Из поемата “ЧЕТИРДЕСЕТ ГОДИШНА”

Макар отдавна ти да си безспорен
водач на племе и на мъжка сила,
аз няма портите си да отворя
пред твоите пръхтящи сто кобили.

Но намери във себе си пустинята –
жестокото, безлюдно, диво място,
тогава вярна и безименна,
ще дойда във леглото ти от пясък.

Ще дъвча кварц и сухите ми устни
измислени оазиси ще викат.
Безследна ще съм, ала не безчувствена,
защото няма да ме знае никой.

Това е моето условие.
Във слънчев лъч прашинката танцува,
щастлива от добрата безтегловност.
Но ти не ме моли да се преструвам.

Да те обичам и да бързам да си ходя.
Да те целувам,
а да те забравям и зад ъгъла.
Да ти робувам,
а да съм свободна,
готова и за ада, и за пъкъла.

Не искай да играя толкова лесния,
измислен от жени театър.
Страшно много са пиесите,
написани до днеска на земята.

Това е моето условие:
край нас и в нас да няма никого –
тогава ще сме равни и безволеви,
и влюбени като щастливи цигани.

Тогава тежките ковани порти
ще те заключат с мъжката ти сила,
а вън под моите прозорци
ще спят в мотора сто кобили.